Васил Антонов празнува 70-годишен юбилей с уникална изложба от личната си колекция в Плевен

Един от най-значимите български колекционери и ценители на изкуството - Васил Антонов, празнува 70-годишнина с уникална изложба в Арт Център Плевен. По случай своя юбилей той разкри част от богатата си лична колекция картини за широката публика.

Куратор на изложбата е големият плевенски художник Иван Велчев.

Откриването на експозицията, озаглавена със символичното име „Картината“, беше снощи, като събитието беше уважено от редица почитатели на изкуството от различни сфери на обществения живот в България, както и приятели на колекционера.

Гостите изразиха мнение, че това ще е една от най-значимите културни прояви не само за Плевен, но и за страната.

Васил Антонов е издал и каталог към изложбата.

Журналистът Светлана Трифоновска разкри любопитни факти за някои от произведенията, които са показани в Арт Център Плевен:

„Той притежава и една от най-вълнуващите творби от 80-те години на Тома Трифоновски „Двете момичета”, а аз познавам моделите. С огнената коса е журналистката Даниела Пурчелова, а другата съм аз. В експозицията картините на Томата и Шаро - Атанас Яранов, са една до друга, точно както е било в живота. Друго платно съжителства с тайнствените натюрморти - цветя на Йордан Кацамунски, също любим художник и приятел на Томата”.

Показвайки свои любими произведения, Васил Антонов по своеобразен начин допуска публиката до интимния си свят, като кани всички свои приятели и почитатели на изкуството да съпреживеят неговите собствени емоции, спомени и мисли чрез досега с емблематичните и талантливи автори и техните ярки творби.

„Контактът с изкуството дарява дух, душа, нещо над ежедневието и битието. С това убеждение си позволявам да споделя част от моята колекция с Вас“, казва той.

Ето какво още споделя Васил Антонов за любовта си към изкуството и пътя, който изминава през всичките тези години в духовното си израстване:

„По пътя на живота човек се среща с хора, които, искаме или не, оставят следа в нашето битие, в нашето духовно развитие и присъствие. В различни етапи от този път се случват срещи и събития, които определят и формират отношение към важни и съществени черти на поведение и характер.

Давам си сметка, че съм имал добър знак от съдбата да срещна достатъчно хора, които са ми дали шанс да подредя за себе си модел на уважение и привързаност към духовните ценности и да го следвам, според възможностите си.

Спомням си първата картина, която си закупих – „Севастократор Калоян и Десислава“ на Венелин Захариев, от родния ми град Монтана. Това бе през 1982 година.

През 1983-та, на една изложба в Монтана, бях впечатлен от монументална работа на акад. Светлин Русев, която силно въздействаше с неговото черно и червено. Това бе знак за началото, за начина и силата на възприятието, за отношението към изкуството. С времето тези преживявания се превърнаха в основа за осмисляне и привързаност към територията и съдбата на художника и живописта.

Много пъти след това имах подобни случаи, в които изпитвах това чувство. Усещането за все по-истинско влечение към общуване с творците на изобразителното изкуство. Съвсем естествено се подредиха много от запознанствата ми с художниците. Някои случайни като контакт, но повечето с добра воля и симпатия, за което съм благодарен!

Незабравими са общуването и разговорите с проф. Валентин Колев, Милко Божков и Иван Велчев по време на съвместните пленери в Общинската галерия на ул. „Иван Вазов“ №5. В последните от тях и с участието на акад. Светлин Русев, благодарение на когото се запознах с редица от неговите ученици - Стилиян Атанасов, проф. Станислав Памукчиев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Емил Попов, проф. Десислава Минчева, проф. Димитър Чолаков, Валентин Узунов… Автори със силно творческо и човешко присъствие в културата на България.

В този процес на общуване се зароди и онази страст към притежание на отделни творби. Откупени, подарени, разменени - те бяха вече част от моя живот.

Днес трудно мога да кажа точната бройка на колекцията ми от картини.

Всяка една от тях ми е дала нещо - изживяване, емоции, спомен, смисъл, надежда.

Личното ми отношение към автори и картини се превърна в осъзната необходимост. Това ме накара да погледна събраното през годините като колекция. В голямата си част е повече като почитание към таланта на редица плевенски художници - Сидония Атанасова, Йордан Кацамунски, Тома Трифоновски, Николай Дабов, Илия Милков, Никола Николов, Георги Борисов, проф. Кирил Мескин, Юри Буков, Петър Мичев-Педро, Хинко Хинков, Огнян Кузманов, Нина и Иво Петрови, Пламен Пенов и др. Автори, които оформят, не без основание, Плевенската школа като достойна част от културната палитра на града и страната.

Контактът с изкуството дарява дух, душа, нещо над ежедневието и битието.

С това убеждение си позволявам да споделя част от моята колекция с Вас.

Радостен съм, че тя е дом на толкова талантливи и безсмъртни творци. Създаденото от тях остава. И след нас!”

Сред изложените картини присъства и една от най-забележителните творби на Красен Кралев, а именно „Нощен пейзаж“, от серията „Забравени селища“. 

Бившият спортен министър вече е утвърдено име в съвременното българско изкуство.